Natalia Montenegro

Брой мнения : 17 Join date : 16.02.2012 Age : 27

[Nina Dobrev]

Определено последната седмица не беше от най-леките за тъмнокосата, двайсет и три годишна Наталия – работата в студиото ѝ бе доста, напоследък имаше все повече и повече клиенти, а и като включим факта, че през последните дни беше пълнолуние – вече четиридесет и осем часа безсъние... Брилянтно просто!
Нат определено нямаше намерение да се върти из леглото цяло нощ без дори да мигне, затова най-накрая стигна до решението да излезе и да се позабавлява малко. А тя определено знаеше как да го прави, и то много добре. Стана бързо, отвори гардероба и трийсетина минути стоя пред него, избирайки си дрехи. Най-накрая Нат облече един доста прилепнал и отворен виолетов потник, къси дънкови панталонки и си обу любимите високи виолетови ботуши. На излизане си взе и коженото яке.
Тъмнокосата се помота малко повече из улиците. Все още не беше решила къде точно да отиде. Най-сетне Нат си избра един клуб, в който отдавна не беше ходила, и се насочи към входа му.
- Лична карта, моля – поиска охранителят и разпери широката си длан пред лицето ѝ.
- Добре, един момент – леко раздразнено започна да си бърка из джобовете. А те колко много и тесни бяха. След около минута я намери, забутана в задния джоб на панталонките – Ето. – подаде я на охраната и завъртя очи, докато си я чакаше обратно.
Нат влезе в клуба и се усмихна, виждайки, че е препълнен. Отиде до бара, настани се внимателно на един от щъркеловидните столове, кръстосвайки крака, при което голяма част от бедрото ѝ се показа и събра доста мъжки погледи, на които не обърна никакво внимание, и си поръча едно уиски. След малко чашата бе пред нея. Тя я хвана с три пръста и отпи глътка. Уискито беше силно, разля се по гърлото ѝ, затопляйки я адски много.
- Не е ли малко необичайно за млада жена да пие такава напитка толкова късно?
Дочу Нат да се говори и се обърна предизвикателно по посока на гласа. Вляво от нея седеше млад, и дори и да искаше, Наталия не можеше да отрече, че е доста сексапилен и съблазнителен мъж, вперил поглед в нейната особа.
- На мен ли говореше? – попита тя отчетливо. Красавецът кимна в отговор. Бегла усмивка се появи на лицето на Нат. Повдигна веждата си – Необичайно? Преди не си ли виждал жена да пие по това време на нощта?
Отпи отново, а уискито отново парна гърлото ѝ, и го погледна изпитателно. Често използваше такива фрази именно с този тон, така предизвикателно и накъсано от въздишки. Пълнолуние, алкохол, потайност и характерът ѝ. Определено това бе идеалната комбинация за вечерта. А включвайки всичко това на Нат ѝ беше маалко трудно да спре действията си. А и се съмнявам, че искаше да ги спира.
Погледна мистериозно мъжа до нея, въздъхна театрално и зачака да ѝ се отговори, клатейки крака си.
- Ооо, виждал съм много жени да пият късно, но не и сами. – каза най-после непознатият, но така сякаш, това не го интересуваше особено много.
Ала Наталия не беше вчерашна и веднага усети играта му. Харесваше ѝ. И реши да я продължи. Погледна го с безразличие и неволно забарабани с нокти по бара.
- И какво от това, че съм сама? Нещо пречи ли ти? – нехайно попита, ала говореше бавно, отчетливо, дори възбуждащо.
Това, че непознатият не отговаря веднага, дразнеше до полуда Нат. Затова тя реши да вземе действията в свои ръце. Уж случайно бутна телефона си и се наведе да го вдигне. След секунда го взе и реши да се върне на мястото си. Но разстоянието между столовете беше малко и така застанал мъжа, Нат просто нямаше как да се изправи „без щети”. Прехвърли наум мислите си и вдигна невинен поглед към лицето на непознатия, бавно започвайки да се изправя. По едно време гърдите ѝ се притиснаха в коленете му – просто нямаше избор – но нарочно се задържа няколко секунди повече. Усмихна се половинчато и прошепна едно „Извинявай!” в ухото му. Но за няколкото секунди, в които Нат беше в това положение, непознатият уж неволно се взираше в деколтето ѝ. И въпреки че усети това, тя нищо не направи.
- Изобщо не ми пречи, просто ми е странно. – каза той, а Нат седна и започна да върти кичур коса. При думите му, тя го погледна изпитателно – Как такова секси парче все още е само.
- Може би това „секси парче” – повтори думите му, приближавайки се опасно близо до него – чака някой свестен тип или просто обича да е сама. – последните думи буквално прошептя в ухото на непознатия – Ами ти? Как така си сам в нощ като тази? – продължи да шепти и леко захапа ухото му.
- Същите причини – бързо отвърна и се изправи. Бръкна в джоба си и остави една двайсетачка на бара – Хей! За моето питие и уискито на дамата – подвикна на бармана и хвана Наталия за ръката, повеждайки я навън.
- Какво правиш? – учудено попита тя, но ѝ харесваше. Не знаеше този път докъде ще се стигне – дали щеше да остане само мимолетна закачка или ще прерасне в нещо повече.
- Нещо, което съм сигурен, че и ти искаш. – нетърпеливо каза той и я поведе към тъмните и почти непосещавани улички зад бара.
- Може и да го искам, може и да не. Но при всеки случай не можем да правим нищо, ако не си знаем поне имената – каза предизвикателно и го погледна в очите. – Наталия – прошепна и прехапа устната си.
- Да, права си. Аз съм Итън. Наталия е хубаво име.
Прошепна Итън и я притисна в стената. Сложи ръцете си помежду им, за да не може да излезе от схватката му и започна да я целува. Тя от своя страна впи пръсти в разрошената му коса и отвърна страстно на целувките му.
- Еее, Итън – прошепна Нат след малко, поемайки си дъх. Но въпреки „почивката, която си взе”, Итън продължи да я целува по врата, по устните, по лицето, навсякъде. Ръката му се плъзна надолу по крака ѝ, спря се до свивката на коляното ѝ и повдигна бедрото ѝ към кръста си. Нат нададе лек стон. Целувките му сякаш я изгаряха. Преди не се беше чувствала по този начин. Бе желана, целувана, но никога по този начин, никога с този плам. – Итън... Итън... спри... – прошепна, слагайки показалеца си на устните му, отдръпвайки се от него. – Не мога... не и така... – обясни тя на объркания му поглед. Искаше да е с него, за пръв път в живота си изгаряше от това си желание, но не така, не по този начин. За пръв път – не така.
- Но защо? Аз ли направих нещо? – все още объркан попита Итън и се приближи към Наталия.
Тя поклати глава и въздъхна, отметна косата от очите му и се усмихна тъжно.
- Тогава защо? По какъв начин не можеш? Не го ли искаш? – продължаваше да недоумява той.
- Напротив. И именно защото искам, но мога тук и сега... Не мога да ти го обясня – обясни тихо Нат и отново въздъхна, този път леко отчаяно.
Чувстваше се зле. За по-малко от час някак я беше омагьосал, запленил, беше я накарал да го желае така, както никога досега не бе желала мъж... Беше се влюбила в него, усещаше го, чувстваше се така за първи път в живота си и затова бе толкова сигурна. И точно заради това, че се бе влюбила в него, не можеше да го има, не и тук, не и по този начин. Приближи се още малко към Итън, целуна го нежно – мислейки, че това ще бъде последната им целувка – обърна се и тръгна.
Ала явно и Итън не беше останал безразличен към нея. Или просто искаше Нат да бъде поредната му бройка. Все още не се знаеше... Но едно бе сигурно – последва я.
- Почакай! Наталия... – хвана я леко за китката и я обърна към себе си. – Щом не искаш тук и така, тогава как и къде?
- Какво? Сериозно? – невярващо попита Нат и поклати глава. За един миг щеше да отговори на въпроса му, но изведнъж предишното ѝ Аз се завърна, започна да мисли както преди и след секунди изпитателно каза – Питаш защото наистина силно ме желаеш или просто защото искаш да ме вкараш в леглото си като поредното завоевание? Кое от двете? – погледна предизвикателно и виждайки погледа му, поклати разочаровано глава и понечи да се обърна и отново да тръгне. Ала Итън затегна хватката си и я притегли към себе си.
- Желая те, но не само за да те вкарам в леглото си, както ти се изрази, и не по начина, за който си мислиш. – отвърна отново с леко закъснение Итън и целуна страстно – Нека стане така, както искаш.
- Тогава ела. – тихо каза Нат и го поведе нанякъде.
Наталия не говореше, просто вървеше напред и си мислеше. Мислеше си как, по дяволите, можеше да се държи така, как успя да омекне пред един мъж, който числом и словом познава от час, да бъде изцяло под негово влияние. А самият Итън недоумяваше къде го води тъмнокосата, но покорно я следваше без да задава въпроси.
След може би десет-петнайсет минути двамата се озоваха пред двуетажна къща, нито много малка, нито много голяма. Нат се качи по малките стъпала и отключи.
- Влез – бе първото нещо, което каза, отваряйки врата, с разперени гостоприемно ръцете си.
Итън влезе първи и затвори вратата след Наталия. В къщата се възцари пълен мрак. Момичето включи осветлението и поведе Итън към хола.
- Настани се както ти е удобно. Веднага се връщам. – каза тихо и отиде нанякъде.
Мъжът се огледа и седна на диванчето. След около минута видя тъмнокосата да се приближава с четири чаши – две за вино и две за шампанско, поне доколкото можеше да различи. Малко по малко почна да му става ясно защо Наталия не е искала да го направят зад бара. Загледа се как вади две бутилки от един шкаф, не можеше да отдели поглед от нея. По принцип обичаше моментните закачки и ако същата тази ситуация се беше разиграла някоя друга вечер, с някоя друга, определено нямаше да чака, а щеше да я зареже. Но сега беше различно – и да искаше, нямаше как да си тръгне, не можеше, нещо го притискаше, привличаше към Наталия.
А тя самата седна до него и разклати двете бутилки.
- Вино или уиски? – попита, правейки някаква адски странна физиономия. – Аз съм с уиски.
- И аз – засмя се Итън и пое бутилката от ръцете ѝ - Нека аз. – наля чашите, остави уискито на масата и подаде чашата към Нат – Наздраве. – прошепна, удряйки леко върха на чашата си с нейната и отпи.
Започнаха да говорят. Нямаха много общи теми, даже никакви, но намериха някаква обща тема. И така мина час, след това още един и още един... И постепенно бутилката с уиски започна да се изпразва, докато най-накрая стигна дъното.
- Свърши! – невинно каза Наталия, поглеждайки към бутилката и се засмя, опирайки главата си на рамото на Иън. Определено и двамата бяха доста подпийнали.
- Не мисля, че е разумно да почваме виното – Итън също се засмя и се почеса по главата.
- Добре, няма тогава... Но на мен вече ми се спи – призна си Нат, все пак не беше спала повече от два дни.
- Емии, да те слагам да си лягаш – предложи синеокият, стана с лееко олюляване и хвана ръката ѝ, изправяйки я.
Качиха се по стълбите и по обяснението на момичето, успяха от първия опит да влязат в спалнята.
- Благодаря ти – невинно каза тя и без да се усеща – може би – си свали потника, след това изхлузи и панталонките, захвърляйки ги на стола, оставайки само по бельо. Обърна се и видя как Итън внимателно от глава до пети – Ооопа! – съвсем невинно възкликна и завъртя очи.
Наистина се беше напила. Но въпреки това не беше загубила съзнанието си, нищо че се държеше лигаво. Приближи се до Итън, който все още стоеше, облегнат на рамката на врата и го хвана през кръста, като преди това затвори с трясък вратата. Целуна го по врата, след това и по устните, и отново по врата. Придърпа го вътре в стаята, продължавайки със страстните си целувки. Започна бавно да разкопчава копчетата на ризата му и след малко я свали и захвърли при собствените си дрехи. Прокара нежно пръсти през гърдите му, галейки тялото му. Итън я повдигна, а тя кръстоса крака зад гърба му, за да успее да се задържи, и започна да я дарява с ненаситните си, страстни и продължителни целувки по врата, рамената, даже леко я захапа по едно време. Наталия се разтапяше от милувките му, от самото чувство да усеща ръцете му, устните му по кожата си, как я гали, проследявайки всяка нейна извивка. Впи нокти в гърба му и ги прокара надолу. Итън изстена – дали беше от болка или от удоволствие не беше много сигурно, а нищо чудно да бе и от двете. Както държеше Нат в обятията си, той се завъртя, остави я внимателно на леглото и започна бавно да се снишава, опирайки се на ръцете си, към тъмнокосото полуголо момиче. То от своя страна започна да разкопчава колана и копчетата на дънките му. След малко постигна успех и ги изрита с крака на земята.
Междувременно Итън се беше снишил достатъчно. Започна да обгражда с целувки, да облизва плътта ѝ, бавно, впиващо и страстно, започвайки още от пъпа ѝ. След секунди се натъкна на първата си пречка, която премахна с едно леко и глухо „щрап!” и с малко помощ от Нат измъкна, всъщност почти разкъса като диво животно плячката си, сутиена ѝ и го запрати някъде из стаята. Първо дари недостъпната допреди секунди част с нов поток от ласки, захапа зърната ѝ като малко бебче и накара Нат да изстене от удоволствие, а след като се насити – ако изобщо можеше да се използва тази дума – започна да ги изучава – и с език, и с пръсти, издавайки стон след стон.
Наталия изцяло бе под негово влияние, а Итън ѝ се бе покорил напълно. След малко Нат отпусна главата си настрани, оставяйки се Итън да я целува, и успя да зърне електронния часовник. Учуди се – минаваше четири сутринта. Момичето отмести отново глава и обхвана синеокия в прегръдките си. Галеше го, целуваше го, хапеше го, играеше си, както правеше и той самият. Постепенно ръцете ѝ стигнаха до кръста му и го щипнаха леко.
Сякаш се бяха наговорили, сякаш си разменяха мислите или говореха помежду си с езика на тялото – не се знаеше – но и двамата едновременно свалиха това, което бе останало по тях и сляха, стон след стон, телата и душите си, отдавайки се напълно на похотта, толкова силна и ненаситна за пръв път в живота им...

Брой мнения : 58 Join date : 29.01.2012

Welcome in our World!