Jacob

1.Име: Джейкъб Коул
2.Години: 18/10
3.Раса: Вампир
4.Дарба: Елементалистика
5.Външен вид: Визията на младите братя Коул е магнетична и облъхана в
тайнствена мистериозност, която струи от живия им лукав поглед, който крие
едновременно толкова много тайни, че почти нищо няма да разбереш от него ако
решиш да го разчиташ. Тези магнетични очи неведнъж са били причината толкова
много девойки да припадат по тях, без всъщност дори да забелязват храктерите и
славата, която се носи за тях. Просто очите им са тема, по която хиляди дами
биха водили полемика с години. Но нека се откъснем от този магнетичен поглед и
да се насочим към други положителни черти на момчетата. И двамата притежават
чаровна и магнетична усмивка, която кара противоположния пол да се разтича по
тях, а мъжете да се дразнят и с всяка изминала секунда да им се иска да разбият
зъбите на младежите. Макар и перфектните си мерки и телосложение, те биха могли
само с щракване на пръсти да вкарат, което момиче поискат в леглото си. Чарът
на Коул е единствен, уникален и неповторим.




6.Характер: Джейкъб и
брат му са като Слънцето и Луната - две пълни противоположности. Докато единия
е тих, примирен и послушен - "доброто" момче на татко, то другият е
самонадеян, нахакан и самовлюбен - "лошото" момче, което ако съумее
да се влюби, може да обича истински и става мил и прилежен, точно като брат си.
И макар с противоположни характери, братята Коул са винаги усмихнати и
щастливи, макар и това, което им бе поднесъл тежкия живот досега. Слънце и
Луна, Огън и Вода, Ин и Ян... Така определяха малкото семейство на
братята-вампири, които са преживели толкова много, но въпреки това се държат
заедно. Макар, че след трансформацията, Джейкъб и братму коренно се променят,
защото сетивата им се изострят и тогава определено две и две определено не е четири.

7.История : Не помня
много от предишния си живот помня само една жалка частица ... помня как когати
бяхме малки с брат ми си играхме на футбол или се гонехме до пълно
изтощение.Беше забавно... е поне докато не ни накажеха но все пак си беше
хубаво.Но всяко нещо има своя край първо майка ни се спомина като я блъсна кола
а после стана нещо и тя почина лекарите не можаха да направят нищо.Татко ни
отгледа като прилагаше доста сила в нашето отглеждаше ... така се сложи край на
забавленията ни аз винаги съм бил лошото момче а той доброто. Татко се гордееше с него, а мен биеше. Е, беше му приятно, че брат
ми изпълнява казаното от него затова го хвалеше доста . Но аз не учех и
продължавах да се бунтувам и след около година-две баща ни умря и останахме
само двамата и трябваше да се преместим .Не си спомням къде се преместихме нито
колко дълго стояхме, но помня едно беше ужасно бяхме свикнали на всички
удобства и глезотии, но на това място нямаше нито какво да се прави, нито нищо
беше ужасно мизерно и много скучно.Една нощ намерихме и леля мъртва с прерязано
гърло и бележка до тялото която гласеше '' Око за око '' . Първоначално не го
разбрах но накрая го схванах - майка ни или баща ни са направили нещо в
миналото си .Сега вече бяхме сами и трябваше да отидем в сиропиталище целият ни
живот отиде на кино ... момчетата там не ни харесваха особено, но на нас не ни
пукаше. Движехме се заедно докато аз не се влюбих и не заприличах на брат си.
Бях ужасно дразнещ по цял ден говорех за нея, но накрая тя загина и аз все едно
издигнах стени около себе си като чели само брат ми ме познаваше.Една вечер
докато се прибирахме нещо се чу откъм тъмната уличка ... решихме да проверим и
тогава го простреляха. Губеше много кръв, а аз виках за помощ и накрая дойде
един господин който се усмихна мистериозно вече му се виеше свят а под него имаше
огромна локва кръв . Господина каза че може да му помогне ако му платя със
воята кръв. Аз се съгласих и мистериозният пи от мен. Почти ме уби и накрая
вампира бе принуден да ни превърне във зверове на нощта… във деца на мрака.И
тогава на другия ден се събудих тук на това място .