Градините и парковете на Париж

Тишината бе погълнала нежното съзнание на госпожица Адамс. Нищо не можеше да наруши спокойствието й до толкова, че да я изкара от равновесие.. Невинната усмивка се бе разляла на лицето й, сякаш виждаше любим човек.. Е, не виждаше почти нищо ! Малките й крачета правеха ситните си стъпчици слепешком.. Макар и погледа й да бе забит в земята не фокусираше нищичко по простата причина, че просто не желаеше.. Забелязваше дребните камъчета, които преминаваха през погледа й толкова бързо и еднообразно. Не им обръщаше никакво внимание, което пък създаваше илюзията, че ги няма.. Мирисът на свежи цветя се нагнезди в съзнанието й поставяйки я в една приятна и уютна ситуация..
Гласчето й се извиси с една октава нагоре издавайки нежен, но фалшив звук.. Отново тази мелодийка, която я преследваше толкова упорито от няколко дни.. О, всъщност мелодията не бе същата.. Съвсем не ! Сара не бе способна да възпроизведе толкова красив звук.. Та тя бе толкова фалшива.. Определено не умееше да пее, но тази й фалшива нотка придаваше такава сладост на срамежливата й личност..
- От къде ? - попита простичко, но настоятелно заставайки пред тъмнокосото момче. Изучаваше лицето му внимателно.. Възползваше се от факта, че е със затворени очи, за да плъзга натрапчивия си поглед върху чертите му.. Излъчваше спокойствие, небрежност, която Сара не разбираше..

Не каза нищо, а просто отклони поглед. Леденият му поглед я бе пронизал толкова внезапно, карайки всяка фибра в тялото й да потръпне от уплаха. Моментално бе спряла да изучава която и да е част от него, вече не можеше заради благоприличието, което смяташе да спазва.. Непознатият !? О, той не се притесняваше , съвсем не ! Сините му очи шареха по лицето на Сара нагло и натрапчиво. Вероятно преценяваше фината й външност, но едва ли щеше да остане очарован след като нейният поглед също придобие този негов мрачен вид.
Приближи се премахвайки всякакви граници за лично пространство. Сара затаи дъх за момент. В първата секунда не можеше да асимилира какво се случва, но после... После малкото й сърчице започна да забързва и без това неравномерният си ритъм. Чувството, че ще изпочупи ребрата й и ще си проправи път през тялото й не излизаше от напрегнатото й съзнание, което непрестанно бе нащрек ! За какво ли ? Ах, Сара, Сара ! Тя бе едно страхливо невинно дете на природата. Бе преживяла толкова много, че плахостта й си личеше дори в един толкова обикновен жест.. Едно. Две. Три. Глътка въздух.. Три секунди и едно вдишване. Само това й бе нужно, за да се върне в реалността . Не ! Не, в онази страховита и неприемлива реалност.. По - скоро в онази, която бе цветна и спокойна, уютна и сигурна !
- Сара.. - каза ясно. Медното й гласче достигна о него със следващия повей на вятъра. Устните й се разтеглиха в лека , крива усмивка. Очите й отново зашариха по лицето му, изучавайки интересните му изражения на безразличие и арогантност. Ах, колко глупаво бе това момче ! Той не можеше да излъже госпожица Адамс.. Тя знаеше всичко ! Знаеше, че има нещо повече от негодуващ тийнейджър.. Може би минало или настояще , не знаеше ! Но имаше нещо, което караше красивите му черти да придобиват този несъвършен леден вид !
- Банален въпрос.. Не мислиш ли ? - закачливият поглед отново се отклони някъде встрани. Инстинктивно прибра студената си ръчичка в джоба на суичъра си... Мдаа, въпросът наистина бе банален и до болка познат. Що се отнасяше до среднощните й разходки, в които срещаше по някой и друг непознат. Все едни и същи въпроси, които започваха да я дразнят.. - А и това не е твоя работа.. - подметна тихичко.

Новата тема наистина забавляваше Сара. Толкова много непознати й бяха повтаряли, че по улиците било опасно. Можело да се нарани, да й сторят нещо може би ! О, това бяха пълни глупости.. Русокосата се забъркваше в неприятности почти непрестанно, но това никога не й е създавало достатъчно адреналин за опасните ситуации, с които бе свикнала.. Е, Сара бе плахо момиче, но Мей.. Разбира се, че говорехме за Мей !
- Това също ли е от странният ти репертуар , господин Александър ? - измърмори отново с онази закачлива нотка в гласа си. Сара, Сара.. Как обичаше да се прави на остроумна само.. А съвсем не беше !
Телефонът му иззвъня.. Откъде бе тази позната мелодия !? Адамс бе запалена не само по фотографията, но и по пеенето ! О, не умееше да пее, но пък не се срамуваше от това. Правеше го едва ли не постоянно . Технически това бе нужната ви информация, за да разберете откъде й се струваше позната тази песен. Александър зае защитна позиция, отбранявайки смело стила си на музика. Сара обаче не обърна внимание.. От устните й започнаха да се сипят всички онези руски думи, които се включваха в песента.. Защо пееше на руски ли ? о, ами тя просто обичаше да показва акцентите на които се бе научила..
- Съжалявам.. - каза накрая.. Не бе сигурна за кое съжалява.. За неловкото положение или заради фалшивото си гласче. Усмихна се леко и бавно седна на земята до него..