Айфеловата кула

Брой мнения : 4 Join date : 15.02.2012

Париж..Париж. Какво му бе толкова специално? не можех да отрека че до някъде магията му се опитваше да ме заплени,но така и не разбирах какво виждат в тази купчина желязо? Бях избягала от градът си. Нещата там ставаха доста напечени. А не знаех колко време бе минало от както бях слязла от Олимп.. Когато стигнах до асансьорите на Айфеловата кула се замислих за момент.. имах странно предчувствие. След като влязох,след мен се качиха още сто човека. Единия от тях бе Тайлър.. Господи.. колко прекрасно. Аз изчезнах просто така без дори да му кажа,със сигурност вече ме бе отписал. Почти не му споделях,бях потайна с него,но просто защото прекалено трудно се доверявах. Извърнах поглед така че да не ме види,а след това бързо се изнесох от асансьора,заставайки на най-близкият парапет. Зад мен имаше едно доста скъпо кафе,но в момента не ми бе до това. Усетих нечии ръце да се увиват около кръста ми,без да се обръщам се усмихнах леко.
- Значи си ме видял.. - промърморих тихо и леко раздразнено,а след това се обърнах,срещайки небесно сините му очи.
- Казват че света бил малък.. но чак пък толкова.. Съжалявам че не ти казах.

Първото нещо което видях бе моето момиче изчаках да излезнем от асансьора и увих ръцетет си около кръста й .Застанах пред нея и я погледнах леко сърдито но как можеш да се сърдиш на ангел като нея?Вплетох устни с нейните и погледнах в очите й .
-Знаеш ли какво си помислих по дяволите ??-Попитах и я прегърнах толкова силно че можех да й счупя костите.
-Искаш ли да отидем някъде ?Боже Ариадне знаеш ли колко ми липсваше знаеш ли колко се притеснявах за теб ти дори не ми каза че идваш тук.-Погледнах я в очите без да отклонявам поглед винаги когато ми хвърляше този поглед винаги ама винаги сколявах глава но не и сега.Та тя ме заряза без да каже нищо а сега я откривам тук.Определено нямаше да й се размине леко но все пак нямаше да й се сърдя много дълго.

Брой мнения : 4 Join date : 15.02.2012

Погалих бузата му внимателно,а след това го целунах. Наистина съжалявах за всичко,но..
- Нещо стана.. спомняш ли си виденията ми? - попитах колебливо. - Оказа се че това е живота ми.. ил и този преди да ме затворят под земята.. Преди да ме накарат да забравя ч е съм богиня. - отклоних поглед. Все още ми бе трудно да приема всичко все едно гледах чужд живот.
- Трябваше да се махна.. не исках да те въвличам в това. - но не исках да се обяснявам повече,радвах се че бе тук. Хванах внимателно ръката му и се усмихнах.
- Къде да идем? Париж е голям.. - погледнах напред,гледката наистина бе удивителна.