Bloomingdale´s

Брой мнения : 17 Join date : 16.02.2012 Age : 26

Шопинг терапия. Любимата ми дума. Ммм, можех с часове да се ровя из бутиците и търговските центрове без и грам да се уморя. Облякох се, стоейки пред гардероба трийсетина минути, взех си чантата, уверявайки се, че всички необходими неща са вътре, включително и ключовете ми и излязох.
Завървях по Bloomingdale´s, беше наистина доста голям булевард.
Изведнъж ми се припи кафе. Заоглеждах се за място, откъдето мога да си взема и след малко намерих. Отворих вратата и се насочих към касата.
- Едно дълго кафе - поръчах и подадох десетачка на жената, която ми върна 8 и нещо. - Благодаря! - казах след малко, взимайки си кафето.
Излязох навън, с кафе в едната ръка, а чанта в другата. Започнах да зяпам витрините и хората и неусетно се сблъсках с някого. Ее, усетих го защо гореща течност се разля по дрехите ми, а май и по тези на момичето, както разбрах впоследствие.
- Много съжалявам - извиних се и погледнах виновно русокосото момиче. За щастие, нейно, естествено, кафето бе съсипало само моите дрехи. Сведох отчаян поглед към потника си и с мъка установих, че единственото, което заслужава, е първия кош, изпречил ми се пред лицето.
- Отново се извинявам - вдигнах поглед към момичето и го погледнах извинително, чакайки какво ще ми отговори.

Брой мнения : 7 Join date : 18.02.2012

Лионора вървеше по Bloomingdale's и оглеждаше всички, минаващи покрай нея. Обичаше да прави така, въпреки че отстрани изглеждаше ужасно глупаво. Докато плъзваше погледа си по прекрасната блуза на русокосо момиче, се блъсна в някого, като проследи ясно с поглед как кафето му се разлива върху дрехите.
- Много съжалявам - извини се брюнетката и погледна отчаяно към съсипания си потник.
После се извини още веднъж, докато Лионора преценяваше потника с очи - честно казано, беше много хубав и това беше най-ужасното нещо, което можеше да му се случи.
Вдигна поглед към момичето и на лицето й грейна усмивка.
- Не се притеснявай - усмихна се още по-широко. - Аз... съжалявам потника ти. Беше хубав.
Кимна с глава, като усмивката просто не напускаше бледото й лице, а после се размина с момичето, което все още седеше и се чудеше какво да прави. Лионора забеляза, че тя няма идея какво да стори с потника си сега, въпреки че малко работи можеха да се направят с него, беше направо за боклука. Русокосата се обърна към брюнетката и веднага я хвана под ръка.
- Отиваме да ти купим нов потник - и я задърпа към най-близкия магазин за дрехи. - Между впрочем, името ми е Лионора Хедли-Дент. Приятно ми е...
Погледна въпросително към момичето, докато оглеждаха стоката в магазина. Имаше толкова страхотни потници, че човек... добре де, жена трудно би избрала един единствен.
- Този или този? - хвана два потника и се обърна към брюнетката. - Все едно, взимам и двата!
Каза и направо заподскача към касата.

Брой мнения : 17 Join date : 16.02.2012 Age : 26

По дяволите! Колкото повече наблюдавах съсипаният потник, толкова повече се ядосвах на себе си и на късмета си. Как беше възможно? Точно на мен?! И точно на този потник?! Не беше честно, изобщо!
Погледнах русото момиче и видях, че се усмихва. Очите ми се разшириха от учудване и я изгледах странно. Каза ми да не се притеснявам, че съжалявала хубавия ми потник.
- Ъммм... благодаря - проследих я с поглед.
Все още не разбирах какво правеше или мислеше русокосата. Просто стоях по средата на пътя и недоумявах какво да правя, какво ставаше изобщо. Изведнъж момичето ме хвана под ръка и каза, че отиваме да си купя потник.
- Ч-ч-ч-чакай малко! - спрях се и я погледнах въпросително.
Недоумявах как така имаше такава смелост? Смисъл, ако бях на нейно място, малко вероятно бе да го направя. По-скоро да се съблека и да и' дам моята блуза или там каквото носех... Но това нямаше значение сега. Сега значение имаше, че непознато момиче ме дърпаше към магазин за дрехи, а аз щях да ходя до там със съсипан потник. Нямаше да стане.
- Ще подържиш ли? - пъхнах чантата ми в ръцете и', както и чашата с останалото на дъното кафе.
Отидох възможно по-близо до сградите и свалих потника си, оставайки по сутиен. Не ми беше проблем, нито неудобство.
- Какво?! Черно и дънково... Връзва се! - засмях се на учудения поглед на русокосата, която ми се представи. Взех си нещата от нея и се усмихнах - Приятно ми е! Наталия... Наталия Монтенегро - допълних в отговор и влязох в магазина.
Започнах да преглеждам дрехите, без да ми пука,че всички наоколо ме гледаха странно.
- Ммм...
Не можах да довърша, Лионора взе и двата и отиде към касата. Видях няколко сладки потничета и тениска с паднал ръкав и последвах момичето. Платих ги набързо и излязохме от магазина, държейки чантите с дрехите. Отворих ги и започнах да се чудя кое да облека. А наоколо всички мъже ме оглеждаха. Най-после, най-после, след около тридесет секунди, извадих тениската с паднал ръкав и я облякох.
- Харесва ли ти? - попитах с усмивка Лионора и се завъртях. Не изчаках да ми отговори и бързо попитах - Сега какво искаш да правим? Да пазаруваме или да се помотаме из града? Или пък да седнем в някое кафе? Избирай! - изредих на бързо и леко се засмях, гледайки Лионора.

Брой мнения : 7 Join date : 18.02.2012

Ококори се, когато видя момичето само по сутиен. Лионора със сигурност никога не би постъпила така, но явно имаше много... мнооого по-различни от нея хора (макар и да не й се вярваше).
След пазаруването, Наталия избра да облече блуза с паднал ръкав.
- Ммм.. - загледа се в нея Лионора. - Одобрявам!
Засмя се и след като Наталия предложи да се разходят или.. всъщност Наталия предложи много неща, а Лионора не обичаше да избира особено. В интерес на истината, в онзи момент на русокосата не й пукаше, изборът бе неин.
- Да пазаруваме, естествено! - извика Лионора и се ухили да уши, като задърпа момичето до най-близкия магазин за обувки.
- ИХААА! - възкликна русокосата, когато влязоха, а очите й започнаха да шарят по всичките чифтове обувки. - Тези... СА МОИ!
Хвана два съвсем различни чифта обувки и естествено, последва въпросът "Кои да взема?", а отговорът винаги щеше да е... "Е, хайде, от мен, взимам ги и двата чифта!". Определено беше странна в очите на другите хора в магазина, но не беше като да се е съблякла по сутиен. Не искаше да обиди Наталия по някакъв начин, но според нея това беше най-глупавата постъпка и Хедли-Дент ОПРЕДЕЛЕНО не би постъпила по подобен начин.
- О... БОЖЕ... МОЙ! - изкрещя момичето и всички в магазина я погледнаха. Принципно не беше такава лигла, но щом се отнасяше за обувки... Беше способна на изтръгне сърцето на всеки, попречил й да си купи някоя хубава блуза или по-лошо - да обезглави всеки, попречил й да си купи... обувки. Беше луда на тази тема.
Скачаха от магазин на магазин, като във всеки имаше къде-къде по-хубави неща от предишния. Ето това беше шопинг тура, от който се нуждаеше Лионора.

Брой мнения : 17 Join date : 16.02.2012 Age : 26

Знаех, че ме мисли за побъркана, развратница или нещо подобно, но честно казано, това не бе проблем за мен. Усмихнах се, когато одобри външния ми вид и се огледах кокетно в стъклото на магазина.
- Сууупер! - възкликнах, когато Лионора обяви, по-скоро изкрещя, че ще пазаруваме.
Идеята наистина ми допадаше. И как няма - обожавах да се глезя... Бутикът за обувки беше огромен и един от любимите ми, ако трябва да си призная. Започнах да се оглеждам, но малко се стреснах от поведението на русокосата. А и все пак аз се съблякох посред улицата... Лионора започна да се захласва по най-различни обувки, а естествено, и аз последвах примера и'. Още щом погледът ми зашари из изложените обувки, видях едни уникални сандали и буквално се влюбих в тях.
- Тези трябва да са мои! - казах си и отидох да питам за номер. За мое щастие, имаше. Отделих ги настрана и започнах да се оглеждам за още.
И имаше... хиляди и хиляди... Не случайно това бе един от любимите ми магазини.
След около петнадесет минути бяхме изкупили половината магазин и излязохме с доста чанти. Но веднага влязохме в друг, където просто щях да се разтопя при вида на всички стоки.
Още с влизането си бях набелязала една блуза и една туника и ги грабнах. Разлюлях ги пред лицето на Лионора и се засмях.
- Това или това? - попитах и завъртях очи, виждайки изражението на момичето - И двете, нали? - засмях се и продължих да ровя из дрехите и обувките.
- Това пазаруване никога няма да ми омръзне! А на теб? - попитах и обърнах глава към момичето, за да мога да я виждам, когато ми говори.

Брой мнения : 7 Join date : 18.02.2012

- Мне знам... - извъртя очи Лионора и остави потника, който си беше харесала. - Да отидем на кафе. Искаш ли? Всъщност няма значение какво искаш, хайде!
Започна да я дърпа към кафенето на улицата, което беше много уютно и вътре ухаеше приятно.
Седнаха на една от малкото свободни маси и Лионора поръчах, а след нея и Наталия. След няколко минути пред Ли стоеше силно ароматно кафе, никога не бе пила подобно. Не можеше да прави кафе, нито айран дори, но пък обичаше да пие такива неща. Но кой мъж харесваше жени, които не могат да му наготвят нещо вкусно? Все едно беше, защото Лионора така или иначе не вярваше в любовта.
- Купих най-прекрасната възможна блуза - похвали се Ли на Наталия, като погледна множеството чанти, наредени край тях. - Уф, в коя беше... Е, все едно, важното е, че е просто невероятна!
В следващия момент телефонът на Лионора иззвъня.
- Трябва да тръгвам, Наталия, съжалявам. Ще се видим някой друг път - усмихна се и толкова бързо тръгна към изхода на кафенето, че за малко да забрави чантите с "прекрасните блузи и обувки".