Имперският дворец Хофбург

Сякаш нямаше достатъчно работа, ами сега пилееше времето си из разни, отдавна загубили блясъка си, дворци. Ала как можеше да устои на подобна величественост и старите спомени по пребиваването на подобни места. Можеше с чиста съвест да признае, че харесваше повече ранните *ако можеше да ги нарече ранни* години от съществуването си. Сякаш получаваше повече внимание, известност и удобства- всичко онова, от което се нуждаеше един демон. Сега не само, че трябваше да си заплаща за повечето от въпросните нужди, ами търпеше и една своя откачена прищявка наречена Мис Мерис, която не пропускаше да изревнува от някоя блудкава женска от човешката раса. Но по негово усмотрение, сега беше напълно свободен от присъствието и погледа й, измъкнал се посредством изцениране на подобаващото си завръщане в Ада. Друг беше въпроса, че не беше подушвал въпросната Земя от векове, стоеше на страни и се радваше на неутралитета си в повечето случаи.
Намести шапката на главата си по онзи небрежен начин, откривайки част от светлите кичури коса. Очите му шареха из тълпата, докато стоеше пред големите, отворени порти на музея замък. Извади табакера от джоба си, развъртя я между пръстите си преди да я отвори и да извади отвътре цигара. Ръката му се мушна в десния джоб, от където извади и запалката. Миг по- късно върха на тютюневото изделия пламна с червеникав отенък, когато инхалира белите дробове на тялото си порядъчно. Издиша дима и се облегна на каменната ограда, загледан в небето. Струваше му се някак прекалено чисто и безоблачно за това време на годината.