| | Градините и парковете на Париж | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Джейкъб Коул
Брой мнения : 58 Join date : 29.01.2012
| Заглавие: Градините и парковете на Париж Нед Фев 12, 2012 4:07 pm | |
| | |
| | | Колин Блекбърн. Администратор.
Брой мнения : 16 Join date : 29.01.2012
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж Пет Фев 17, 2012 11:36 pm | |
| Колинс вървеше през една от цветните градини на Париж. Не му правеше впечатление, че тук е затворено вмомента и че е един и половина през нощта. Алекс си играеше с дарбата си и караше цветята около пътеката да му се кланят докато минава. Задуха силен студен вятър, който отметна качулката на суичъра от главата му и разроши светло- кестенявата му коса. 'Младежът' /не беше особено млад.. но тялото му не остаряваше/ усещаше как животните се объркват в негово присъствие. А хората- още повече. Обичаше да ги дразни, но не принадлежеше на никой. Една птичка прелитна пред него, гледайки го.. злобно? Александър присви очи и след миг "нахалната" птица падна мъртва в краката му. Колинс се подсмихна и продължи нататък. Пред очите му се изпречи дърво с много голяма корона и Алекс реши да поседне там. Тъпкайки доста цветя по пътя си и възстановявайки ги миг след това той стигна до целта си и се облегна на гладкият дънер на дървото. Той затвори очи, пускайки дълбока и доволна въздишка. Чу се шумолене- най- вероятно от вятъра, но ледено- сините очи на Колинс се отвориха и внимателно огледаха. С лека лукава усмивчица той отново затвори очи. - Знам, че си там.- рече той с насмешка. Русокосо момиче, изглеждащо доста добре се появи. "Негово Величество Александър" не пожела да отвори очи, за да види коя е гостенката му. | |
| | | Sarah May Adams
Брой мнения : 5 Join date : 15.02.2012
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж Пет Фев 17, 2012 11:55 pm | |
| Тишината бе погълнала нежното съзнание на госпожица Адамс. Нищо не можеше да наруши спокойствието й до толкова, че да я изкара от равновесие.. Невинната усмивка се бе разляла на лицето й, сякаш виждаше любим човек.. Е, не виждаше почти нищо ! Малките й крачета правеха ситните си стъпчици слепешком.. Макар и погледа й да бе забит в земята не фокусираше нищичко по простата причина, че просто не желаеше.. Забелязваше дребните камъчета, които преминаваха през погледа й толкова бързо и еднообразно. Не им обръщаше никакво внимание, което пък създаваше илюзията, че ги няма.. Мирисът на свежи цветя се нагнезди в съзнанието й поставяйки я в една приятна и уютна ситуация.. Гласчето й се извиси с една октава нагоре издавайки нежен, но фалшив звук.. Отново тази мелодийка, която я преследваше толкова упорито от няколко дни.. О, всъщност мелодията не бе същата.. Съвсем не ! Сара не бе способна да възпроизведе толкова красив звук.. Та тя бе толкова фалшива.. Определено не умееше да пее, но тази й фалшива нотка придаваше такава сладост на срамежливата й личност.. - От къде ? - попита простичко, но настоятелно заставайки пред тъмнокосото момче. Изучаваше лицето му внимателно.. Възползваше се от факта, че е със затворени очи, за да плъзга натрапчивия си поглед върху чертите му.. Излъчваше спокойствие, небрежност, която Сара не разбираше..
| |
| | | Колин Блекбърн. Администратор.
Брой мнения : 16 Join date : 29.01.2012
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж Съб Фев 18, 2012 2:19 pm | |
| Очите на Колинс се отвориха и ледено- синият му поглед я прониза. Огледа я спокойно. Беше красива. Руса коса, синьо- зелени очи да определено притежаваше красота.. но имаше и един дребен факт- беше човек. Чувстваше се дребен както беше седнал и се изправи до момичето.. беше по- висок от нея, което предизвика самодоволна усмивка на лицето му. - Знам много неща, които ти не знаеш.- подсмихна се той мистериозно. Не знаеше дали е от хората, които бяха наясно със съществата но и в двата случая.. обичаше да дразни всички около себе си, били те наясно или не със свръхестественото. Изглеждаше доста отнесена.. очевидно не беше от хората, които са "здраво стъпили на земята". Пренебрегвайки всякакви лични пространства, той реши да се прави на джентълмен от миналите векове. - Аз съм Александър. А вашето име, прекрасна госпожице, е?- той пое ръката й и я целуна с лек поклон. Изправи се и я погледна със саркастично- подигравателна усмивка. Да си играе с хората бе сред любимите му занимания. Беше по- лесно от колкото да си признае как са се държали с него.. как го приемаха. Мрачно изражение се появи на лицето му, спомняйки си онези години. НЕ. Това беше миналото. Това беше едно малко уплашено хлапе, неподозиращо за способностите си. То вече не беше част от него и нямаше и да бъде. През мъгла от стари и неприятни спомени до него достигна мелодичния глас на непознатата русокоска. "Сара.." - Е, Сара, какво те води насам в този късен час?- попита Алекс възвръщайки си маската на безразличието и арогантното поведение. Нямаше да позволи на никой да достигне до дълбините на същността му. Никой нямаше да разбере. | |
| | | Sarah May Adams
Брой мнения : 5 Join date : 15.02.2012
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж Съб Фев 18, 2012 5:10 pm | |
| Не каза нищо, а просто отклони поглед. Леденият му поглед я бе пронизал толкова внезапно, карайки всяка фибра в тялото й да потръпне от уплаха. Моментално бе спряла да изучава която и да е част от него, вече не можеше заради благоприличието, което смяташе да спазва.. Непознатият !? О, той не се притесняваше , съвсем не ! Сините му очи шареха по лицето на Сара нагло и натрапчиво. Вероятно преценяваше фината й външност, но едва ли щеше да остане очарован след като нейният поглед също придобие този негов мрачен вид. Приближи се премахвайки всякакви граници за лично пространство. Сара затаи дъх за момент. В първата секунда не можеше да асимилира какво се случва, но после... После малкото й сърчице започна да забързва и без това неравномерният си ритъм. Чувството, че ще изпочупи ребрата й и ще си проправи път през тялото й не излизаше от напрегнатото й съзнание, което непрестанно бе нащрек ! За какво ли ? Ах, Сара, Сара ! Тя бе едно страхливо невинно дете на природата. Бе преживяла толкова много, че плахостта й си личеше дори в един толкова обикновен жест.. Едно. Две. Три. Глътка въздух.. Три секунди и едно вдишване. Само това й бе нужно, за да се върне в реалността . Не ! Не, в онази страховита и неприемлива реалност.. По - скоро в онази, която бе цветна и спокойна, уютна и сигурна ! - Сара.. - каза ясно. Медното й гласче достигна о него със следващия повей на вятъра. Устните й се разтеглиха в лека , крива усмивка. Очите й отново зашариха по лицето му, изучавайки интересните му изражения на безразличие и арогантност. Ах, колко глупаво бе това момче ! Той не можеше да излъже госпожица Адамс.. Тя знаеше всичко ! Знаеше, че има нещо повече от негодуващ тийнейджър.. Може би минало или настояще , не знаеше ! Но имаше нещо, което караше красивите му черти да придобиват този несъвършен леден вид ! - Банален въпрос.. Не мислиш ли ? - закачливият поглед отново се отклони някъде встрани. Инстинктивно прибра студената си ръчичка в джоба на суичъра си... Мдаа, въпросът наистина бе банален и до болка познат. Що се отнасяше до среднощните й разходки, в които срещаше по някой и друг непознат. Все едни и същи въпроси, които започваха да я дразнят.. - А и това не е твоя работа.. - подметна тихичко. | |
| | | Колин Блекбърн. Администратор.
Брой мнения : 16 Join date : 29.01.2012
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж Нед Фев 19, 2012 9:01 pm | |
| Да права беше. Банално и съвсем не негова работа. Всъщност той питаше по навик. Изобщо не го интересуваше какво прави тя тук толкова късно. Но или беше страшно глупава или не знаеше нищо.. за съществата. Тя беше като апетитна вечеря ходеща на два крака за повечето неща наоколо. - Знаеш ли, момичета като теб не бива да се разхождат по това време на нощта тук сами. Опасно е.- подсмихна се Колинс. Принципно не би се направил труда да й отправи предупреждение, но нещо в нея го караше да "издава информация". Алекс усети как нещо в джоба на дънките му вибрира.
All the things she said All the things she said Runnin' through my head All the things she said All the things she said Runnin' through my head All the things she said All the things she said This is not enough,enough Лицето на Колинс значително порозовя. Мразеше, когато звъненето на телефона му издаваше неговите руски корени и предпочитания към руските групи. Надяваше се Сара да не знае кои са t.a.T.u. Най- вероятно си нямаше и представа, но все пак. - Просто харесвам тази група.- Александър зае "защитна поза". Щеше да си отбранява "достойнството до последен дъх". Даа.. това май не беше подходящо. Той не бранеше нито живота си, нито страната си.. а странният си вкус към музиката и изобщо характерът, който се криеше под маската на безразличието му. Не можеше да позволи това. Всички пъти, когато се бе доверявал на хората беше нараняван. Нямаше да позволи това да се случи отново. | |
| | | Sarah May Adams
Брой мнения : 5 Join date : 15.02.2012
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж Пон Фев 20, 2012 1:16 pm | |
| Новата тема наистина забавляваше Сара. Толкова много непознати й бяха повтаряли, че по улиците било опасно. Можело да се нарани, да й сторят нещо може би ! О, това бяха пълни глупости.. Русокосата се забъркваше в неприятности почти непрестанно, но това никога не й е създавало достатъчно адреналин за опасните ситуации, с които бе свикнала.. Е, Сара бе плахо момиче, но Мей.. Разбира се, че говорехме за Мей ! - Това също ли е от странният ти репертуар , господин Александър ? - измърмори отново с онази закачлива нотка в гласа си. Сара, Сара.. Как обичаше да се прави на остроумна само.. А съвсем не беше ! Телефонът му иззвъня.. Откъде бе тази позната мелодия !? Адамс бе запалена не само по фотографията, но и по пеенето ! О, не умееше да пее, но пък не се срамуваше от това. Правеше го едва ли не постоянно . Технически това бе нужната ви информация, за да разберете откъде й се струваше позната тази песен. Александър зае защитна позиция, отбранявайки смело стила си на музика. Сара обаче не обърна внимание.. От устните й започнаха да се сипят всички онези руски думи, които се включваха в песента.. Защо пееше на руски ли ? о, ами тя просто обичаше да показва акцентите на които се бе научила.. - Съжалявам.. - каза накрая.. Не бе сигурна за кое съжалява.. За неловкото положение или заради фалшивото си гласче. Усмихна се леко и бавно седна на земята до него.. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Градините и парковете на Париж | |
| |
| | | | Градините и парковете на Париж | |
|
Similar topics | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |